Германия: код не дишай
България и Полша знаят защо иде тирада: против тях към този момент има открити наказателни процедури поради мръсния въздух. Скоро същата орис може да сполети и още 9 страни от Европейски Съюз: Германия, Франция, Англия, Италия, Испания, Чешката република, Унгария, Румъния и Словакия. Тяхното провинение е, че не са изпълнили условията на Комисията за чистотата на въздуха.
В над 130 града в Европа се мерят повишени стойности на азотен двуокис и фини прахови частици, от които 70 са в Германия. Страните-членки имаха разполагаем цели 7 години да създадат нещо по въпроса, само че единствено 5 от 28-те извършват условията. България също е измежду нарушителите – в някои региони на страната са измерени стойности на фините прахови частици над допустимите горни прагове. Европейска комисия не желае повече да толерира бездействието на страните-нарушителки. В случая деветте страни получават период до края на идната седмица да преработят тактиката си и да предложат ограничения, които в действителност ще доведат до резултати.
Какво се прави в Германия?
Бездействие може би не е най-точната дума. Защото, най-малко в Германия, се поставят старания за решаването на казуса. Така да вземем за пример още през 2009 година немското правителство прие Национален проект за електромобилност, съгласно който до 2020 година по пътищата на страната би трябвало да се движат 1 милион електрически автомобила. Дори беше въведена държавна награда за покупката на електрически автомобил, само че явно задачата няма да бъде реализирана. Работи се и върху прекосяването на градския превоз към екологично чисти горива. Но и това не е задоволително.
Независимо от всичко министърът на околната среда Барбара Хендрикс се опита по-рано тази седмица в Брюксел да показа за триумф всички тези ограничения. Новият екшън-план в този момент се назовава „ Моментна стратегия чист въздух 2017-2020 “. Само през тази година ще бъдат изхарчени 1 милиард евро за нови рейсове за градския превоз, разчита се и на това, че ще нараства броят на електрическите автомобили по пътищата и на пасажерите във влаковете. Приети са и нови транспортни концепции за Щутгарт, Мюнхен и Кьолн, които са измежду градовете в Германия с най-лош въздух за дишане. Като цяло броят им е понижен от 90 на 70. Като триумф министър Хендрикс се опита да продаде в Брюксел и обстоятелството, че концентрацията на азотен двуокис във въздуха е спаднала с 5 % през предходната година.
Министър Барбара Хендрикс и отрасловият еврокомисар Кармену Вела
Критиците обаче бяха прави, че това няма да убеди Европейска комисия. Според тях ограниченията били нещо като изпитание „ да се изкъпеш, само че без да се намокриш “. Те упрекват държавното управление, че му липсва политическа воля за оправянето с казуса.
Нараства делът на екологичния ток
През предходната година в Европа за първи път е бил създаден повече ток от възобновими енергийни източници (вятър, слънце и биомаса), в сравнение с от въглища. Но това не е довело до понижаване на наличието на въглероден двуокис в атмосферата. Причините за това са три: в Европа падат все по-малко превалявания, включително от сняг, и водноелектрическите централи създават все по-малко електричество; намалява делът на нуклеарната сила при възходящо потребление в страните от Европейски Съюз, като липсата се запълва с ток от изкопаеми твърди горива, които са измежду най-големите замърсители на въздуха; и трето - повишило се е потреблението на петрол и газ за отопление и в превоза, които са измежду причинителите на парниковия резултат.
Въпреки това специалистите са на мнение, че до 2030 година е допустимо делът на електрическата енергия от възобновими източници да доближи 35 % от общото произвеждане. За осъществяването на тази цел обаче европейските страни би трябвало да положат доста повече старания, в сравнение с до момента. Резултатите от тях няма да са толкоз бързи. Но ЕК дава на страните-нарушителки период до края на другата седмица, с цел да предложат по-ефективни ограничения.
Неефективен инструмент
Велосипедитски в Кьолн - един от градовете в Германия с най-лош въздух за дишане
Заплахата с разкриване на наказателни процедури не е от през вчерашния ден – от дълго време Европейска комисия приказва за това, че може да предприеме такива ограничения. Но това е тежка бюрократична процедура, която може да се проточи дълги години. И държавните управления на засегнатите страни го знаят чудесно. Което пък прави тази наказателна мярка доста безполезен инструмент. И отрасловият еврокомисар би трябвало да го знае.
До края на другата седмица надали ще се промени нещо значително. Факт е също, че доста европейски стопански системи не са в положение да изпълнят амбициозните наставления на Европейска комисия за чистотата на въздуха. И може би е време Брюксел да намерения дали с тези ограничения и с тази своя политика ни доближава към задачата – да бъде опазено здравето на хората. Или ни отдалечава от нея.
Виж всички публикации от Емилиян Лилов-->
В над 130 града в Европа се мерят повишени стойности на азотен двуокис и фини прахови частици, от които 70 са в Германия. Страните-членки имаха разполагаем цели 7 години да създадат нещо по въпроса, само че единствено 5 от 28-те извършват условията. България също е измежду нарушителите – в някои региони на страната са измерени стойности на фините прахови частици над допустимите горни прагове. Европейска комисия не желае повече да толерира бездействието на страните-нарушителки. В случая деветте страни получават период до края на идната седмица да преработят тактиката си и да предложат ограничения, които в действителност ще доведат до резултати.
Какво се прави в Германия?
Бездействие може би не е най-точната дума. Защото, най-малко в Германия, се поставят старания за решаването на казуса. Така да вземем за пример още през 2009 година немското правителство прие Национален проект за електромобилност, съгласно който до 2020 година по пътищата на страната би трябвало да се движат 1 милион електрически автомобила. Дори беше въведена държавна награда за покупката на електрически автомобил, само че явно задачата няма да бъде реализирана. Работи се и върху прекосяването на градския превоз към екологично чисти горива. Но и това не е задоволително.
Независимо от всичко министърът на околната среда Барбара Хендрикс се опита по-рано тази седмица в Брюксел да показа за триумф всички тези ограничения. Новият екшън-план в този момент се назовава „ Моментна стратегия чист въздух 2017-2020 “. Само през тази година ще бъдат изхарчени 1 милиард евро за нови рейсове за градския превоз, разчита се и на това, че ще нараства броят на електрическите автомобили по пътищата и на пасажерите във влаковете. Приети са и нови транспортни концепции за Щутгарт, Мюнхен и Кьолн, които са измежду градовете в Германия с най-лош въздух за дишане. Като цяло броят им е понижен от 90 на 70. Като триумф министър Хендрикс се опита да продаде в Брюксел и обстоятелството, че концентрацията на азотен двуокис във въздуха е спаднала с 5 % през предходната година.
Министър Барбара Хендрикс и отрасловият еврокомисар Кармену Вела
Критиците обаче бяха прави, че това няма да убеди Европейска комисия. Според тях ограниченията били нещо като изпитание „ да се изкъпеш, само че без да се намокриш “. Те упрекват държавното управление, че му липсва политическа воля за оправянето с казуса.
Нараства делът на екологичния ток
През предходната година в Европа за първи път е бил създаден повече ток от възобновими енергийни източници (вятър, слънце и биомаса), в сравнение с от въглища. Но това не е довело до понижаване на наличието на въглероден двуокис в атмосферата. Причините за това са три: в Европа падат все по-малко превалявания, включително от сняг, и водноелектрическите централи създават все по-малко електричество; намалява делът на нуклеарната сила при възходящо потребление в страните от Европейски Съюз, като липсата се запълва с ток от изкопаеми твърди горива, които са измежду най-големите замърсители на въздуха; и трето - повишило се е потреблението на петрол и газ за отопление и в превоза, които са измежду причинителите на парниковия резултат.
Въпреки това специалистите са на мнение, че до 2030 година е допустимо делът на електрическата енергия от възобновими източници да доближи 35 % от общото произвеждане. За осъществяването на тази цел обаче европейските страни би трябвало да положат доста повече старания, в сравнение с до момента. Резултатите от тях няма да са толкоз бързи. Но ЕК дава на страните-нарушителки период до края на другата седмица, с цел да предложат по-ефективни ограничения.
Неефективен инструмент
Велосипедитски в Кьолн - един от градовете в Германия с най-лош въздух за дишане
Заплахата с разкриване на наказателни процедури не е от през вчерашния ден – от дълго време Европейска комисия приказва за това, че може да предприеме такива ограничения. Но това е тежка бюрократична процедура, която може да се проточи дълги години. И държавните управления на засегнатите страни го знаят чудесно. Което пък прави тази наказателна мярка доста безполезен инструмент. И отрасловият еврокомисар би трябвало да го знае.
До края на другата седмица надали ще се промени нещо значително. Факт е също, че доста европейски стопански системи не са в положение да изпълнят амбициозните наставления на Европейска комисия за чистотата на въздуха. И може би е време Брюксел да намерения дали с тези ограничения и с тази своя политика ни доближава към задачата – да бъде опазено здравето на хората. Или ни отдалечава от нея.
Виж всички публикации от Емилиян Лилов-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ